- Ставай Пумияр грозен, време е да изкараме някой лев!
Като се напиеше, Просяка често биеше Кучето, то бягаше, но пак се връщаше. Гладът беше по силен от болката. Пред хората Просяка галеше Кучето и се правеше, че го обича. Така получаваше повече милостиня...
Селянина всеки ден минаваше покрай моста, под който Просяка си беше направил колиба. Кучето на Просяка лаеше по Кравите на Селянина и той псуваше просяка и го мразеше:
- Такива като теб трябва да ги затварят в лудницата! - крещеше Селянина и биеше с пръчката Кравите за да теглят по бързо каруцата.
На шосето го застигна Работника, който се връщаше от фабриката. Изпреварването беше забранено и Работника се изнерви, че го забавят:
- Тези каруци трябва да ги забранят! И селяците - също! - каза той и започна да надува клаксона... Беше изнервен, защото Бизнесмена, собственик на Фабриката, пак бавеше заплатите.
Бизнесмена не плащаше на време, защото си беше купил нова спортна кола на лизинг и вноските за нея изяждаха печалбите от фабриката. Не го интересуваше, че Работниците имат семейства и гладуват. Важното за него беше да впечатли Любовницата и да се направи на важен пред Просяка, Селянина, Работника и останалите Бизнесмени. Телефона му звънна. Беше Банкера.
- Бизнесмен, пак закъсняваш с вноските, да пращам ли Съдия Изпълнител, или ще се издължиш?
Банкера мразеше всички и всички го мразеха. Обичаше само Съдията, защото като вярно псе му събираше дълговете. За Съдията - Изпълнител нямаше значение кой какъв е и дали разбива нечий живот, стига да си прибере комисионните и таксите. След това спеше спокойно като бебе, защото при Съдия-Изпълнителите Съвестта беше заменена с Алчност...
На Съдията служеше Полицая - всъщност той служеше на всички. И на Закона и на Мафията, и на Народа, но най-вече на този, който плати повече. Или този, който е на власт. А на власт винаги беше Политика. Политика беше честен, умен, слуга на Народа, държавник и защитник на Закона и справедливостта, но само на думи. А Думите за Политика бяха инструмента му за работа. Сладки, медени, напудрени, премерени и подбрани Думи, които в повечето случаи бяха жалки лъжи...
Срещу тях Политика получаваше Пари, Власт и Слава и похвали от Господарите. И това може би го правеше щастлив...
Господарите бяха потомци на древни родове на крадци, мошеници, убийци и сатанисти.
Те се бяха сдружили отдавна, за да Заробват Хората и да ги владеят като Роби. Господарите отдавна бяха разбрали, че Робите не се бунтуват, ако не знаят, че са Роби и ако не знаят, кои са им Господари...
Лошото беше, че Робите започнаха да се Събуждат и да разбират в какъв кошмарен Свят живеят... И Господарите решиха да ги намалят.
И Главния Господар каза - доведете ми Лекаря.
Просяка се събуди и срита Кучето :
- Ставай, време е да изкараме някой лев!
Странно. Селянина не мина днес с каруцата, никога не беше закъснавал.
И Работника не го задмина надувайки клаксона на път за Фабриката.
След час Просяка и Кучето стигнаха Града. Но не видяха никого там. Лекаря беше изпълнил заповедта на Господарите...
Просяка взе храна и алкохол от изоставен магазин и с Кучето се прибраха под Моста. Напи се, но вече никога не удари Кучето. Разбра, че са останало само Двамата...
А беше Есен, последната Есен на Хората...