Приказка за Моста
от Петър Евтимов
Един камък да махнете от този мост - и ще се разпадне веднага...
България беше като този мост - и оцеля стотици години...
Но придойде вода - мътна и страшна и моста устоя, но някой от камъните, или някой от хората, си казаха - не можем да издържаме вече - ще отидем в Чужбина - там водите са спокойни - няма да има нужда да се мъчим тука - а кaто се успокоят водите - ще се върнем пак... И моста се разпадна и водите го разнесоха...
И България обезлюдя, и пороите я разрушиха... Зли чужденци ограбиха камъните на моста и връзката между Род и Родина се прекъсна. Хората се овълчиха, с останалите камъни от моста изградиха високи дувари и настана време разделно...
Но злото броди на всякъде и там където избягаха част от народа ни настана потоп - черни мътни реки от Африка и Азия ги заляха под светлината на Звездата и Полумесеца - сплетени в едно!
И реките европейски червени от кръв текоха един месец!
И избягалите поискаха да се върнат и заедно да съградим Крепост, която да опази народа ни от злощастната съдба на безумците европейски.
А останалите в Родината ни казаха на бегълците:
- Който веднъж за пари и злато е продал Род и Родина - пак ще го направи. Но кръвта вода на става - приемаме ви пак.
И заедно съградили Крепости и заедно отблъснали Злото.
И повече не се разделяли и пак мост построили.
И завещали на децата и внуци - Този мост ще издържи на всяка буря, но - Един камък да махнете от този него - и ще се разпадне веднага!!!
Петър Евтимов 2018
Публикуване на коментар