КОНЦЕПЦИЯ
ЗА ПРОМЕНИ В ПОЛИТИКАТА ЗА
ИНТЕГРАЦИЯ НА ЦИГАНСКИЯ (РОМСКИЯ) ЕТНОС В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕРКИТЕ ЗА
РЕАЛИЗАЦИЯТА ИМ
I. ОСНОВАНИЯ ЗА НЕОБХОДИМОСТ
ОТ ПРОМЕНИ В ПОЛИТИКАТА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ЦИГАНСКИЯ (РОМСКИЯ) ЕТНОС
1. Вътрешни фактори
Проблемът с характерното поведение на несоциализираните цигани (роми),
което се наблюдава и до днес, съществува още от след Освобождението на
България. Пребиваването им на територията на възстановената българска държава се
наследява от Османската империя. Техният брой абсолютно и относително не е
много голям и сред тях вече са настъпили някои разслоения. Част от циганите (ромите)
използват като говорим собствен език, друга част – само български, трета част –
само турски, а четвърта част – румънски. Съответно някои от тези групи владеят
и официалния български език. Те изповядват различни религии – най-често са
християни и мюсюлмани. Част от тях водят уседнал начин на живот, а друга част
са чергари (катунари).
В края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век държавата
предприема целенасочени мерки по отношение на циганското (ромското) население в
следните насоки:
- решение да се прекрати чергаруването им и те да преминат към
уседналост. В резултат на това решение се създават гетата в повечето населени
места на страната, а към момента именно тези гета са основният генератор на съществуващите
проблеми - незаконни жилища, неплащане на консумативи (електрическа енергия,
питейна вода и др.), престъпност, ниска образователна и санитарна култура на
населението, развитие на клановите структури и т.н.
- подмяна в регистрите и личните документи на записаната народност
(според тогавашните изисквания) на циганите (ромите) с друга. За първи път
такава се прави в началото на 50-те години на 20-ти век като част от циганите (ромите)
мюсюлмани са записани като турци с целта те да се изселят в Турция. Турската
държава връща обратно почти всички такива лица, но те започват да се турчеят. Промяна
на народността на циганите (ромите) се прави в последствие и още веднъж, но
тогава циганите (ромите) се записват като българи.
- премахване на записването на народността в личните документи.
Тези мерки обективно не оказват влияние върху манталитета на повечето
от лицата, принадлежащи към циганския (ромския) етнос. Проблемът, който се
създава във връзка с тях, е цивилизационен, етнически и социален. Циганите (ромите)
се придържат към източен (неевропейски) цивилизационен модел, който се отличава
с голяма консервативност, традиции и обичаи от преди векове. Напр., след
приемането на Указа за насърчаване на раждаемостта от 1968 г. много цигански
жени изпълват почти целия си трудов стаж чрез отпуск за раждане и отглеждане на
деца. А в резултат на това значително се увеличава и броя на лицата от този етнос.
В периода след 1989 г. и до момента темата за интеграцията на циганската
(ромската) общност е основен фокус в дейността на множество неправителствени
организации. Акцентът върху тази тема се поставя през призмата на критиката към
българската държава, че тя не полага достатъчна грижа за тази група български
граждани, което, според тях налага тази грижа да се полага от неправителствения
сектор. За целта са реализирани множество проекти с различни източници на
финансиране, но видими резултати за реална интеграция практически не се
установяват. В същото време, фактическото положение създаде убеждението в
останалата част от българското общество, че принадлежността към циганската (ромската)
общност дава само права и изключва изпълнението на задължения от всякакъв
характер.
Сред основните фактори, довели усещането за социална несправедливост
сред огромна част от българското население е и политиката на държавата спрямо тази
социална група. Дългосрочното прилагане на повече толерантност, дори и спрямо
неправомерни действия на лица от циганското (ромското) население, в комбинация
с бездействие от страна на държавните и общински органи, създава усещане за
безнаказаност сред голяма част от циганското (ромското) население. Това
фактическо положение по същество е нарушаване на основния конституционен
принцип за равенство на гражданите пред закона, като в конкретния случай са
нарушени правата на мнозинството от населението, което спазва закона и уважава
институциите.
2. Външни фактори
Процесът на присъединяване на България към ЕС и пълноправното ни
членство в Съюза обективно изведе на преден план тематиката за спазване правата
на човека, включително правата на етнически и други групи. Факт е, че в рамките
на тази тематика се поставяше и продължава да се поставя акцент върху
признаването, спазването и гарантирането на правата на циганите (ромите), без
обаче да се уточнява кои са онези конкретни права, които за този етнос не са признати,
спазени или гарантирани. През призмата на тази тематика през различни проекти към
населението от циганския етнос се насочват значителни средства за „интеграцията”
им с останалото население в България.
Знакова инициатива в описаната насока е „Десетилетие на ромското
включване 2005 – 2015 г.” Във връзка с изпълнението й българското правителство
приема национален план за действие по нея (Протокол на Министерския съвет от
14.04.2005 г.). В
него са предвидени различни дейности, насочени към интеграция на ромското
население. Проектите за тях (когато е необходимо) са подкрепени с финансови
ресурси, някои от които значителни по размер и се осигуряват главно от
републиканския бюджет. Източници на финансови средства са и специализирани
фондове на Европейския съюз, частни благотворителни организации и други. За
периодично отчитане на изпълнението на националния план са направени два
мониторингови доклада – 2009 и 2010 година. В тях се отчита изпълнението на
залегналите цели, различните дейности, които са извършени, броят на обхванатите
лица, териториалното им разположение, изразходването на финансови и други
средства и т.н. Наложително е извършването на целева проверка колко средства са
изразходвани от републиканския бюджет и от другите източници на финансиране,
тъй като и до момента яснота в тази насока няма. Безспорно е, че въпреки
осигуреното финансиране, реален резултат от дейностите, насочени към интеграция
на циганското (ромското) население всъщност няма.
II. НЕОБХОДИМОСТ ОТ КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОМЕНИТЕ
Липсата на адекватна реакция от
страна на държавата за решаването на проблема с характерното поведение на несоциализираните
лица, представляващи не малка част от циганския (ромския) етнос създава
риск в близко бъдеще да избухне конфликт между тази част от циганското (ромското)
население и останалото население на страната. На сблъсъците в някои населени
места не следва да се гледа като на изолирани случаи. Честотата им и
обстоятелствата, при които се случват, дават основание да се направи извод, че
все по-често ще се проявяват локални конфликти. Това от своя страна създава
реална среда за възникване и на конфликт – битов, социален и етнически, в
национален мащаб. Подценяването на тези изводи и омаловажаването им ще има
непредвидими последици, в това число и за националната сигурност.
В последните години се проявяват и други обезпокоителни тенденции,
свързани с нарастване на броя на ислямизираните цигани (роми), както и на тези,
които извършват престъпления, свързани с наркотиците, вандалски прояви и други
правонарушения. Свидетелство за тези тенденции са случаите в Пазарджик,
Столипиново, Войводиново, Плевен и др. Това фактическо положение създава реална
опасност за радикализация, вкл. религиозна на все повече лица от
маргинализираните групи, а това от своя страна създава и реална опасност за
националната сигурност.
България е етнически толерантна държава. Правата на човека, прогласени
в Конституцията и законите на Република България, са права на всеки български
гражданин, без значение от индивидуалната му етническа принадлежност. Такива са
и задълженията, които законодателството ни установява. Приемането на концепцията
за промени в политиката на интеграцията на циганския (ромския) етнос изразява
политическата воля за запазването на етническата толерантност и разрешаването
на реално съществуващи проблеми, които несоциализираната част от българските
граждани от циганския (ромския) етнос създават. Те са факт, който по безспорен
начин доказва, че моделът на процеса на „интеграция“, прилаган до сега, е
неправилен и не води до желания резултат.
Промяната следва да се изрази в насочване на усилията за осигуряване
спазването на принципите на правовата държава чрез еднакво третиране на всички
български граждани, т.е премахване на генезиса на проблема, чието решаване се
иска. Ефективността на промяната ще се изрази в преодоляване на
противопоставянето между българските граждани, породено от усещането за
привилегированото положение, с което се ползват част от лицата от цигански (ромски)
произход в България.
Съществуващият модел на „интеграция“ не стимулира отказ от
съществуващото положение и интеграция към останалото население и на още едно
сериозно основание. Влагането на значителни финансови ресурси поради качеството
„циганин (ром)“ и рискът да се загубят тези средства, ако качеството се
промени, създава голяма вероятност да нараства броя на самоопределящите се за цигани
(роми). А това от своя страна ще генерира и други проблеми, които държавата е
длъжна да предвиди и да положи усилия да предотврати възникването им. А за вече
възникналите, какъвто е проблемът с радикализацията, в т. ч. и религиозната, на
част от циганското (ромското) население, да положи усилия да ги ограничи.
III. ЦЕЛИ НА ПРОМЕНИТЕ В
ПОЛИТИКАТА
1. Основната цел на промените в политика за интеграция на циганската (ромската)
общност е:
Да се осигури ефективна интеграция на онази част от циганската
(ромската) общност, която е несоциализирана, при спазване на баланса за защита
на правата и законните интереси на всички български граждани в условия на
правна сигурност и стабилен правов ред.
2. За постигането на основната цел се установяват следните особени
цели:
2.1. Придобиване на образование от всички членове на циганската (ромската
общност) в съответствие с чл. 53, ал. 2 от Конституцията на Република България,
според който „Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително“.
2.2. Значително повишаване на процента на трудовозаетите членове на циганската
(ромската) общност и създаване на трайни трудови навици;
2.3. Намаляване на престъпленията, извършени от представители на циганската
(ромската) общност и особено на тежките престъпления в условия на рецидив.
2.4. Повишаване на общественото доверие в държавните институции и
намаляване на страха от циганската (ромската) престъпност.
2.5. Ограничаване на маргиналната раждаемост с цел придобиване на
социални облаги.
2.6. Ограничаване на раждаемостта при малолетните и непълнолетните
лица.
IV. МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА
ЦЕЛИТЕ
Изпълнението на целите на концепцията за промените в политиката за
интеграция изисква комплексно прилагане на различни по характер и съдържание
мерки. Подходът за това приложение следва да е съобразен с основните принципи
на правовата държава – върховенство на Конституцията и на закона и равенство на
гражданите пред тях, и да е насочен към възстановяване на баланса и
справедливостта в обществото.
1. Организационни мерки
Осигуряване на подробни данни за броя, състава и териториалното разпределение
на лицата, самоопределили се за принадлежност към циганския (ромския) етнос чрез
следните алтернативни способи:
- предстоящото преброяване на населението в началото на 2021 г. като се
създаде нарочна уредба в закона, по който то ще се осъществи;
- чрез представителна извадка от домакинствата в страната;
- чрез текуща регистрация (напр. за живородените, починалите и
мигриралите лица и др.).
1.1. В сферата на
образованието
1.1.1. В рамките на политиката за връщането на децата в училище да се
постави специален фокус по отношение на децата в циганските (ромските) общности,
наред със същия по отношение на децата в другите уязвими групи.
1.1.2. Създаване на възможности за задължително придобиване на
образование от пълнолетни представители на циганската (ромската) общност, които
нямат такова.
1.1.3. Въвеждане на задължително посещение на детска градина от
навършване на 4-годишна възраст на децата без заплащане на такса като мярка в
подкрепа на отговорното родителство и създаване на реален шанс за децата от
магриналните групи да наваксат изоставането.
1.1.4 Създаване на специални програми за възпитаване на положителни
навици на децата от циганските (ромските) общности чрез образователната система,
системата за закрила на детето и други публични системи.
1.1.5. Прилагане на мерки за въздействие, съобразно правомощията на съответните
държавни органи, по отношение на родители, неосигуряващи условия за техните
деца да завършат основно образование. Напр. спиране на социалните помощи за
деца, или налагане на административни
наказания, когато родителят не осигурява възможност детето да посещава училище
и други мерки, предвидени в действащото законодателство.
1.2. В социалната сфера
1.2.1. Разработване и изпълнение на програми за стимулиране на циганите
(ромите) в трудоспособна възраст за търсене и получаване на работа в легалната
икономика
1.2.2. Задължително включване на циганите (ромите) в трудоспособна
възраст в програми за професионална квалификация
1.2.3. Въвеждане на трудово-образователна повинност за пълнолетни лица,
отпаднали от образователната система преди да навършат 16 години.
1.2.4. Възстановяване на центровете за трудово обучение и възпитание в
структурата на ГУСВ, чрез които да се осигури придобиването на професия от
трайно безработните и неграмотни лица.
1.2.5. Обвързване на социалните плащания с индивидуални оценки на
степента на социализация и грамотност на лицата, които ги получават, т.е.
липсата на грамотност да е основание за получаване на по-нисък размер на
социалните плащания.
1.2.6. Предоставяне на детските надбавки в натура (храна, дрехи,
учебници и др.) в зависимост от нуждите на децата, в случаите, когато се
установи, че предоставените в пари детски надбавки не се използват по
предназначение.
1.2.7. Създаване на единна база данни за социалните помощи и въвеждане
на сумарен максимум на годишна база. Създаването на единен регистър ще осигури
възможност на държавата да проследява колко социални плащания получава едно
лице и да контролира общия размер на тези плащания на годишна база. По този
начин ще се преодолее несправедливостта, която съществува в момента, едно лице
да получава по-голям доход на годишна
база от социални плащания на различно основание, отколкото трудово заетите
лица, които получават минималната работна заплата.
1.2.8. Засилване на контрола срещу злоупотреби със социални плащания и доразвиване
на правилата за спиране на плащанията при констатирани злоупотреби, включително
в случаите, когато лицето, получаващо социални плащания:
- поддържа жизнен стандарт и притежава имущество, които не съответстват
на заявените от него доходи;
- организира публични прояви по лични поводи и финансира провеждането
им със собствени средства, които значително надхвърлят заявените от него
доходи.
1.2.9. Засилване на контрола срещу злоупотреби със социални плащания за
безработица, вкл. по отношение на прилагането на механизмите за спиране на
плащанията при отказ да се започне работа.
1.3. В сферата на
здравеопазването
1.3.1. Провеждане на кампании за задължително ваксиниране на децата и
възрастните със специален фокус по отношение на лицата от циганската (ромската)
общност;
1.3.2. Провеждане на образователни, здравни и други информационни политики
за предпазване от нежелана бременност и ограничаване на раждаемостта от деца със
специален фокус по отношение на лицата от циганската (ромската) общност;
1.3.3. Мерки за ограничаване раждаемостта на жени, оставили за
отглеждане в социални заведения 2 и повече деца, със специален фокус по
отношение на лицата от циганската (ромската) общност;
1.3.4. Разработване и прилагане на система от мерки, финансирани от
държавата, за доброволно ограничаване на раждаемостта на жени от маргиналните общности,
които имат над определен брой родени деца, вкл. прекъсване на бременността за
сметка на държавния бюджет;
1.3.5. Подобряване на санитарната обстановка в гетата, вкл. чрез създаване
на организация живеещите в тях сами да почистват сметта, в случаите, когато
обитават незаконно посторени жилища и не заплащат такса „смет”.
1.3.6. Заплащане на ползването на спешната медицинска помощ от здравно
неосигурените лица, когато сигналите за повикване на спешна помощ са подадени
без основание.
1.4. За премахване на гетата
1.4.1. Постепенно премахване на гетата и намаляване на концентрацията
на живеещите в тях чрез недопускане на незаконни строежи.
1.4.2. Спиране на започнали незаконни строежи и разрушаване на
незаконните постройки в гетата;
1.4.3. Създаване на зони, свободни от жилища и други постройки, в близост
до важни инфраструктурни обекти (жп линии, магистрали, вододайни зони, електропроводи,
напоителни канали, водоеми и др,) до които има гета.
1.4.4. Не допускане на заселване на групи без адресна регистрация в съответното
населено място.
1.4.5. Не допускане на адресна регистрация в незаконно посторени
жилища.
1.4.6. Закупуване, вкл. със средства от държавния бюджет, на единични жилища в селските райони и
предлагането им за обитаване срещу задължението да бъдат придобити възмездно в
определен срок.
1.4.7. Заселване в същото или друго населено място на новосъздадените семейства
от членове на циганската (ромската) общност.
1.4.8. Предоставяне за ползване на земеделска земя за осигуряване на
собствена прехрана от трайно безработни лица.
1.4.9. При изграждането на жилища за социално слаби лицата, за които са
предназначени, и членовете на техните семейства участват с личен труд.
1.6. Превенция на
престъпността
1.6.1. Повишаване на контрола на изкупуването на метали и др. суровини
с неизяснен произход.
1.6.2. Проследяване на процесите на радикализация, вкл. религиозна, и други
външни влияния, застрашаващи националната сигурност със специален фокус гетата.
1.6.3. Мерки за преустановяване на саморазправата при инциденти, вкл.
превантивни кампании за създаване на навици сред циганското (ромското)
население да се търсят правоохранителните органи (полиция) при възникване на
инциденти.
1.6.4. Разграждане на клановите структури и намаляване на влиянието на
главатарите им върху процесите в гетата – икономически, социални, криминални,
политически и пр.
1.6.5. Стриктно прилагане на действащите санкционните механизми по
отношение на продажбите на деца, телефонните измами, джебчийските кражби,
просията и други престъпения, вкл. механизмите за установяване на произхода на
средствата за придобиване на големи недвижими имоти и друго имущество от лица, без
декларирани доходи.
1.6.6. Приобщаване на почтени и образовани лица от циганската
(ромската) общност към дейността по опазване на обществения ред.
1.7. Други мерки
1.7.1. Неправителствените организации, които защитават преимуществено обитатели
на гетата, задължително да разкриват офиси в гетата.
1.7.2. Ограничаване на традиции, които противоречат на правовия ред и съвременните
морални ценности (напр. купуване на булки, фактическо съжителство между деца,
саморазправа и др.) и прилагане на съществуващите санкционни механизми по
отношение на лицата, които ги прилагат.
1.7.3. Нулева толерантност към посегателствата по отношение на медици, полицаи,
военни, горски пазачи, полски пазачи и други представители на държавната власт и
стриктно прилагане на мерките за защитата им, които са предвидени в действащото
законодателство.
1.7.4. Засилен контрол и стриктно прилагане на предвидените санкционни
механизми по отношение на лица от държавната администрация и други структури
при извършване на неправомерни деяния за получаване на социални помощи,
ТЕЛК-ови решения и др.
2. Мерки, изискващи
законодателни промени
2.1. Преодоляване на чувството за безнаказаност сред представителите на
маргиналните общности чрез въвеждане на административни наказания „безвъзмезден
труд в полза на обществото“ и „задържане под стража в структура на МВР“ за
извършени административни нарушения.
2.2. Разширяване на обхвата на неизбежната отбрана при посегателства
срещу живота и имуществото на физически лица
2.3. Създаване на специално производство за незабавно налагане на
наказание за извършени правонарушения и незабавно привеждане в изпълнение на
наложеното наказание.
2.4. Регламентиране на създаването на доброволни отряди към МВР с цел
охрана на обществения ред и особено защитата на живота и имуществото на лицата,
живеещи в по-малки населени места.
2.5. Създаване на задължение за неправителствените организации да
декларират източниците и начина на финансирането си.
2.6. Предвиждане на административно наказание „отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство“ за случаите, когато за
придобиването на свидетелството е представена подправена диплома за завършено
образоване или такава диплома с невярно съдържание.
V. ФИНАНСИРАНЕ НА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КОНЦЕПЦИЯТА
Съществена част от предвидените в концепцията мерки имат по-общо
приложно поле, а прилагането им по отношение на онази част от лицата от цигански
(ромски) произход, които не са социализирани, е само един от аспектите на
съответната мярка. Поради това предвиждането на финансови средства в държавния
бюджет за изпълнението на тези мерки от концепцията ще даде възможност за
концептуално решаване на някои съществени проблеми в различните сфери –
социална сфера, здравеопазване, образование и др.
Финансовото обезпечаване на изпълнението на концепцията, се осигурява
по бюджетите на съответните държавните органи, които имат правомощие да
прилагат мерките, предвидени в нея. Финансирането се предоставя от държавния
бюджет в общия бюджет на органа или целево. В бюджетната прогноза тези държавни
органи предвиждат какви мерки следва да бъдат реализирани в съответния период,
а в рамките на бюджетната процедура за всяка финансова година се заявяват
необходимите средствата за конкретните мерки, изпълнението на които следва да
се осъществи през тази финансова година.
За финансово осигуряване на изпълнението на конкретни мерки от
концепцията могат да се използват и други източници на финансиране.
VІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Мерките, предвидени в настоящата Концепция, се отразяват от съответните
компетентни органи във всички стратегически документи въз основа на които се
осъществява държавната политика в съответната област.