BREAKING NEWS

петък, 5 юли 2019 г.

Кошлуков - падението на БНТ... Това не е държава... Вижте за какъв човек става въпрос...


Емил Кошлуков отдавна е известен като магнит за всякакви неприятности. Като най-запомнящи са честите му близки срещи с полицията. Първият демократичен опит за арестуване на студентския лидер е още през 1990 г., когато той заминава да следва в университета в Санта Барбара, Калифорния. На летището обаче го спират и му показват заповед да не напуска страната, тъй като е свидетел - очевидец по следствено дело No53 от 1990 г. за опожаряване на Партийния дом в София. По неизвестни пътища той все пак напуска страната и заминава да учи политология в САЩ. 
Следващата му среща с МВР прилича вече на класически сблъсък. Според версията на полицаите на 17 април 1996 г. в 4 сутринта Емил Кошлуков е арестуван по подозрения за съучастие в грабеж над таксиметров шофьор. 
Задържан е, защото е побягнал, като видял служителите на Първо РПУ. При обиска обаче у Кошлуков е открит незаконно притежаван пистолет „Валтер“. Обяснението на младия политолог е, че излязъл да разгони кучетата, намерил пистолета на земята (тогава зам.-шефът на районното управление Захари Захариев казва, че подобно обяснение дават повечето хванати с незаконно оръжие), взел го и в този момент дошли полицаите. Хуква да бяга, за да не го убият. Те пък, като го хващат, само го понатупват. Полицията естествено отрича да е употребила сила, но за сметка на това разкрива, че Кошлуков крещял, че бил човек на президента. (По това време той е съветник на президента Желев и подготвя кампанията му за втори мандат.) По въпроса за кучетата будна съседка разкрива: „Все кучетата му пречат. Той изпитва патологична ненавист към кучетата. Нервно е много момчето.“ 
Ден след случката, вече окопитен, Кошлуков я обявява за „провокация, поръчкова история срещу президента“. Заплашва, че ще съди МВР, и допълва: „Бях пиклив гимназист, не ме уплашиха прокурори и Държавна сигурност, сега ще ме плашат три тъпи ченгета.“ Всичко това отново като опит да извлече максимална полза от създалата се ситуация. Удар по самочувствието обаче му нанася другият символ на синята идея (по-късно на червената такава) Лияна Панделиева с неповторим коментар по темата (виж карето). 
През 2000 г. пък Кошлуков се замесва и със сръбските полицаи. 
На 23 септември заедно с колегите си от Българското сдружение за честни избори и граждански права Мирослав Севлиевски, Гроздан Караджов и Красен Кралев заминават да наблюдават президентските избори в Югославия. 
В деня на вота са арестувани от юговластите и престояват зад решетките седем часа. „Биха ни с пръчки и палки, през лицето и по тялото“, обясниха след завръщането си те. Основното обвинение било, че са „сдружение за граждански права“, а полицията се интересувала дали прекарват агитационни материали, наркотици и оръжие. „Вярвам, че юговластите имат агентура у нас“, заявява тогава Кошлуков и заплашва, че ще се съдят и с югоченгетата. 
В началото на тази година пък Емил Кошлуков беше задържан от полицията и след скандал във велинградската дискотека „Пикадили“, където компанията на депутата пила и се веселила. Кошлуков решил, че сметката им е надписана, и вдигнал скандал. 
Тогава се намесила охраната на заведението, която изнесла палавия депутат отвън. Там народният представител продължил да държи речи, които започвали с „ти знайш ли кой съм аз, бе“ (аналогията с 1996 г. е очевидна). 
Кошлуков започнал да блъска и извиканите полицаи, като дори се опитал да скъса нагръдния знак на серж. Георги Гагев. Накрая полицаите му сложили белезниците и го проснали на капака на патрулката. Твърди се, че депутатът дори повисял известно време и на „трамвая“ (така арестуваните наричат тръбата, където ги завързват с белезници в РПУ-тата). Кошлуков бил освободен след обаждане на главния прокурор Никола Филчев, тъй като само той има право да се произнася за подобни мерки срещу депутати. Случаят беше потулен и официалната версия на МВР, поддържана и от самия Кошлуков, беше, че депутатът се е опитал да разтърве развилняла се компания, с която той нямал нищо общо. По погрешка обаче полицаят арестувал него, защото не го познал.
от "Капитал"

Share this:

Публикуване на коментар

 
Designed By OddThemes & Distributd By Blogger Templates