BREAKING NEWS

събота, 10 октомври 2020 г.

Последната Есен на Човечество

 Просяка се събуди, стана и срита кучето си:

- Ставай Пумияр грозен, време е да изкараме някой лев!

Като се напиеше, Просяка често биеше Кучето, то бягаше, но пак се връщаше. Гладът беше по силен от болката. Пред хората Просяка галеше Кучето и се правеше, че го обича. Така получаваше повече милостиня...

Селянина всеки ден минаваше покрай моста, под който Просяка си беше направил колиба. Кучето на Просяка лаеше по Кравите на Селянина и той псуваше просяка и го мразеше:

- Такива като теб трябва да ги затварят в лудницата! - крещеше Селянина и биеше с пръчката Кравите за да теглят по бързо каруцата. 

На шосето го застигна Работника, който се връщаше от фабриката. Изпреварването беше забранено и Работника се изнерви, че го забавят:

- Тези каруци трябва да ги забранят! И селяците - също! - каза той и започна да надува клаксона... Беше изнервен, защото Бизнесмена, собственик на Фабриката, пак бавеше заплатите.

Бизнесмена не плащаше на време, защото си беше купил нова спортна кола на лизинг и вноските за нея изяждаха печалбите от фабриката. Не го интересуваше, че Работниците имат семейства и гладуват. Важното за него беше да впечатли Любовницата и да се направи на важен пред Просяка, Селянина, Работника и останалите Бизнесмени. Телефона му звънна. Беше Банкера. 

- Бизнесмен, пак закъсняваш с вноските, да пращам ли Съдия Изпълнител, или ще се издължиш? 

Банкера мразеше всички и всички го мразеха. Обичаше само Съдията, защото като вярно псе му събираше дълговете. За Съдията - Изпълнител нямаше значение кой какъв е и дали разбива нечий живот, стига да си прибере комисионните и таксите. След това спеше спокойно като бебе, защото при Съдия-Изпълнителите Съвестта беше заменена с Алчност...

На Съдията служеше Полицая - всъщност той служеше на всички. И на Закона и на Мафията, и на Народа, но най-вече на този, който плати повече. Или този, който е на власт. А на власт винаги беше Политика. Политика беше честен, умен, слуга на Народа, държавник и защитник на Закона и справедливостта, но само на думи. А Думите за Политика бяха инструмента му за работа. Сладки, медени, напудрени, премерени и подбрани Думи, които в повечето случаи бяха жалки лъжи...

Срещу тях Политика получаваше Пари, Власт и Слава и похвали от Господарите. И това може би го правеше щастлив... 

Господарите бяха потомци на древни родове на крадци, мошеници, убийци и сатанисти. 

Те се бяха сдружили отдавна, за да Заробват Хората и да ги владеят като Роби. Господарите отдавна бяха разбрали, че Робите не се бунтуват, ако не знаят, че са Роби и ако не знаят, кои са им Господари... 

Лошото беше, че Робите започнаха да се Събуждат и да разбират в какъв кошмарен Свят живеят... И Господарите решиха да ги намалят. 

И Главния Господар каза - доведете ми Лекаря. 

Просяка се събуди и срита Кучето :

- Ставай, време е да изкараме някой лев! 

Странно. Селянина не мина днес с каруцата, никога не беше закъснавал. 

И Работника не го задмина надувайки клаксона на път за Фабриката. 

След час Просяка и Кучето стигнаха Града. Но не видяха никого там. Лекаря беше изпълнил заповедта на Господарите... 

Просяка взе храна и алкохол от изоставен магазин и с Кучето се прибраха под Моста. Напи се, но вече никога не удари Кучето. Разбра, че са останало само Двамата...

А беше Есен, последната Есен на Хората... 


Share this:

Публикуване на коментар

 
Designed By OddThemes & Distributd By Blogger Templates