BREAKING NEWS

неделя, 22 август 2021 г.

Защо Ивермектин действа?

 


Защо Ивермектин действа?
Пневмонията при Кромид се причинява от Пневмоцистис Карини и от Стронгилоидоза - Srongyloides stercoralis е чревен нематод с ендемично разпространение в страни с влажен и
топъл климат (тропически, субтропически райони – Азия, Африка, Южна Америка) и с умерен
климат в Европа, вкл. България (местни микроогнища в Силистренска, Русенска, Шуменска и
Софийска област). Регистрират се предимно
спорадични случаи, но има семейни и епидемични взривове.
При хора с дефекти в клетъчно-медиирания имунитет може да се развие синдром на
суперинфекция. Белодробната манифестация
на този синдром включва хроничен бронхит,
астма, хемоптиза, еозинофилия и белодробни
инфилтрати. При популация от пациенти с висок процент на хронично белодробно заболяване много от тези симптоми са неспецифични
и често не се поставя диагнозата. Диагнозата
на белодробната стронгилоидоза се поставя
чрез установяване на ларви в бронхоалвеоларен
лаваж. Антемортем диагнозата белодробна
стронгилоидоза се прави по много различни начини. Преди 1911 г. се установявали ларвите на
сух препарат от храчка. От тогава диагнозата
се прави чрез изследване на храчка, бронхиално
остъргване, плеврална течност, бронхиална
биопсия и бронхоалвеоларен лаваж. УстановяваФиг. 10. Графия на пациентка с белодробна стронгилоидоза
ОБЗОРИ
27
Наука Пулмология 1–2/2010
нето на предоминантно неутрофилен отговор
в белите дробове е характерният отговор към
паразитната инфекция, включващ лимфоцити,
еозинофили и макрофаги. Има публикации, че пациенти с хронично белодробно заболяване, които са получавали кортикостероидна терапия, са
с повишен риск за белодробна стронгилоидоза.
Strongyloides stercoralis е важна причина за
тежка белодробна инфекция и смърт в много
области на света. Белодробните прояви на
стронгилоидоза включват кашлица и бронхоспазъм, но възможността да се развие тежко
белодробно заболяване и остър респираторен
дистрес синдром при възрастни е голяма. За нещастие рядко се поставя диагнозата навреме,
което води до висок процент смъртност.
Женските паразити Strongyloides stercoralis
раждат яйца, съдържащи ларви. Рабдитиформените ларви се отделят с фецеса. Рабдитиформените ларви могат да метаморфозират
във филариеформени ларви в лумена на дебелото черво, които съответно пенетрират
чревния епител или перианалната кожа без да
напускат гостоприемника. На това се дължи
автоинвазията и персистирането на паразита
повече от 20–30 години в човек, който е напуснал ендемичния регион. Филариевидните ларви
мигрират през белите дробове и съответно
предизвикват бронхопневмония с хеморагии и
инфилтрация от еозинофили в алвеолите. При
пенетрацията на ларвите през чревната мукоза с тях се пренасят и Gram-отрицателни
бактерии от червата, което води до тежки
септични състояния. Фактори, водещи до имуносупресия, особено HIV-инфекция, предразполагат към хиперинфекция и дисеминирана стронгилоидоза. Хиперинфекцията със Strongyloides
обичайно се изявява като остра дихателна недостатъчност и може отначало да имитира
изострена бронхиална астма или белодробен
емболизъм. Пациенти, особено имуносупресирани от ендемични региони, които се представят
с първи пристъп на „астма”, остра дихателна
недостатъчност и/или Gram-негативен сепсис,
трябва да бъдат изследвани, за да се изключи
опаразитяване със Strongyloides. Дисеминираното опаразитяване със Strongyloides е описано
като синдром на имунна реконституция при
HIV-инфектирани пациенти на антиретровирусна терапия. Диагнозата стронгилоидоза се
поставя при изследване на фецес за ларви, но
в 70% от случаите еднократната проба е негативна. Затова е необходимо неколкократно
изследване на фецес в няколко последователни дни. При дисеминирано заболяване ларви и
възрастни паразити могат да бъдат доказани
в храчки, урина, материал от бронхоалвеоларен лаваж.
Лечението се провежда със следните медикаменти:
„ Albendazole (Zentel), tb. от 0.200 g и
0.400g, susp. 400 mg х 10 и 20 ml (5 ml=100 mg).
За възрастни и деца над 2 години по 10 mg/kg
т. м. дневно за 3 дни или по 1 табл. от 0.400 g
дневно за 3 дни.
„ Ivermectin (Stromectol, Mectizan, Ivomec) –
за деца (над 15 kg) и възрастни по 150–200 μg/
kg/24h за 1–2 дни. При имунокомпрометирани с
дисеминирана стронгилоидоза лечението може
да се провежда със субкутанен ivermectin (200
μg/kg) дневно за 14 дни.
„ Mebendazol (Vermox), tb. 0.100 g и 0.500
g. За възрастни по 600 mg дневно за 10 дни, за
деца над 2 години по 200 mg дневно за 3 дни.


Share this:

Публикуване на коментар

 
Designed By OddThemes & Distributd By Blogger Templates