BREAKING NEWS

четвъртък, 3 януари 2019 г.

Ето какво написа тичащия гол до Черни Връх - Кирил Радев - който навръх Нова Година тормози хората от Чайната на върха.



От текста сами можете да съдите за менталното състояние на този човек...

ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА "НОВА ГОДИНА НА ЧЕРНИ ВРЪХ"
(актуализирано 8:10 часа 03.01)
След случката с неприемането ни в заслона на Черни връх при съществена нужда мисля, че са необходими няколко фактологични изяснения и допълнения, за да имат всички заинтересовани по-пълна картина:
1. ФИЗИЧЕСКА И ПЛАНИНСКА ПОДГОТОВКА
Тренирам дисциплини за издържливост, полумаратони, маратони, високопланински ултрамаратони, триатлон итн. В планината съм бил за пръв път на няколко месеца, израстнал съм в екскурзионни пътувания и повечето Български планини и Витоша над Княжево, където живееха баба ми и дядо ми. Ефективно съм прекарал години там.
2. ЕКИПИРОВКА
Във времето съм опознал различни видове екипировка, избрал съм възможно най-качественото за целите ми и съм спортувал целогодишно в минусови температури, включително и в планината многократно. Никога не съм се връщал от спорт поради недостиг на екипировка и почти никога не съм използвал цялата екипировка, която съм взимал (т.е. Бил съм презапасен). Никога не съм измръзвал или имал каквито и да е оплаквания от климатичните условия, макар да съм тичал и карал колело в дъжд и през зимата многократно и на ниски минусови температури, защото съм добре екипиран. През 2017 година на 56 км планински маратон adventure run при леден проливен дъжд бях единственият на пункта на Кобилено бранище, който беше ухилен до уши и се шегуваше с невярващите организатори, докато имаше десетки в хипотермия и повечето други трепереха от измръзване. Около половината се отказаха от състезанието, а аз вероятно съм бил единственият, който си носеше мембрана не само на горната част на тялото, а и друга за краката. Екипировката ми за въпросната новогодишна вечер, която беше с мен за горната част на тялото беше четирикомпонентна, от което едно много дебело термо бельо и дебело термояке с качулка. Никога в активно състояние при каквито и да е условия не съм ползвал повече от трислойна екипировка. Бях се погрижил за сигурността и топлината си и по други начини, повече в това видео. https://www.youtube.com/watch?v=jGVfyD7zsJE
3. ОПИТ СЪС СТУДА



Тренирам по метода на Вим Хоф с дихателни практики и излагане на студ от половин година всеки ден - студени душове, студени бани, тичане в студа без горно облекло итн. Вложил съм стотоци часове в четене, учене и прилагане на метода. Мотивацията е предмет на съвсем друга тема, но нека кажа, че досега успях почти изцяло да излекувам много тежа форма на прахова алергия, за която не намирам решение от години, но реално позитивите са много повече и много по-обхватни. Методът на Вим Хоф е отразен например в книгата Scott Carney - What doesn't kill us. В книгата описан опита на автора на книгата с метода, който пристига от Калифорния в Полша и след 7-дневно обучение без да е някакъв атлет прави 6-часов преход по шорти до връх Снежка на -13 градуса без никакви оплаквания или измръзвания. Референцията е подбрана, за да покаже пример на човек с по-ограничен атлетизъм и опит с метода може да реализира безпроблемно аналогично постижение. Кратко видео за възможностите на метода: https://www.youtube.com/watch?v=q6XKcsm3dKs
4. ТЕСТ
Предишната седмица направих тестово качване до последна станция на Бай Кръсто без облечени дрехи (само в раницата) на същата температура, почти същия вятър, същата продължителност и близка височина. Нямах никакви оплаквания, треперения, хипотермиии и каквото и да е от сорта. Имам видео, свидетел и тракинг хистрори от качването.
5. ПЛАНИРАНЕ
Подготовката ми за качване на върха включваше внимателно следене на прогнозата в дните преди изкчаването (едва в последния ден реших окончателно да се кача), няколкоратно повторение на съществена част от маршура при сравними условия (с оскъдно или без облекло), подготвяне на speed dial на всички други от приятелската група и ПСС, синхронизиране на времето за качването, така че да се засечем близо под върха (което се случи точно така) и други, които може да видите във въпросното видео с подготовката.



6. ФИЗИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ
По време на качаването на Черни връх имах само 2 кратки момента на неприятно изстудяване при усилване на вятъра, но с уменията, които съм развил, правилно дишане и концентрацията ги преодолях за няколко кратки минути. На дълги периоди по време на качването се чувствах съвсем топъл. В нито един момент по време на качването не треперих, когато влезнах в предверието на заслона минаха 5-10 мин преди да започна да треперя първоначално леко, в последствие по-силно. Смея да твърдя, че познавам физеологичското явление, което преживях, защото съм преминавал през него близо десетина пъти след по-продължителни студени вани у нас - то се нарича afterdrop, случва се след интензивно излагане на студ и е различно от хипотермия, макар че би могло да е свързано по принцип. Цитирам същия случай от клингата на Скот Карни и изкачването на връх Снежка, защото той се припокрива физеологично и ментално до съществена степен. "Twenty minutes later I reach the summit, not cold but more tired than I can ever remember being before. We take a couple of photos, and then I roll in the snow and marvel at how warm I feel. Then we step into the observatory together. Just like when I walked into the sauna after standing in the snowy field that first day of camp, the warm air of central heating sends a shock through my system. A minute earlier I felt immune to the elements and happily cavorted in the snow, but now that I am out of harm’s way and have begun to relax I feel a new creeping, cold sensation. My mental armor is gone and the ice in my extremities leaks into my bloodstream. Warm environments are supposed to make me feel warm, but that’s not what is happening. Things are backward. At first a small shiver escapes up my spine. A minute or two later it is a full blown shake. My teeth clatter audibly and soon I can’t remember ever being this cold before in my entire life. This, I will learn later, is what paramedics who rescue hypothermic patients call “afterdrop.” During vasoconstriction the limbs get much colder than the core. When the body starts to warm up, it lets blood through the vascular system again. Blood chills as it passes through the cold arms, hands, and feet, and when it eventually circulates back to the heart it lowers the body’s overall core temperature." Повече за феномена афтердроп в контекста на метода на Вим Хоф:https://www.youtube.com/watch?v=yY576CKC97U
7. ЧОВЕШКИЯТ ФАКТОР
Преди 3 години бяхме празували Нова година на заслона на Черни връх, с още една друга компания и всички бяхме добре дошли. Това ни накара да си мислим, че няма проблем отново да реализираме този план. Няколко дни преди тази Нова Година бях попитал нашия организатор два пъти, дали ще ни пуснат вътре и той след предварителен разговор с домакинката там ме увери, че това ще се случи. С това аз нямах и частица колебание, че може да не ни пуснат вътре, бих ли имал такова, бих преосмислил цялото начинание и вида на неговата реализация. Затова и объркването ми, когато никой не отвори беше голямо. Аз дълго време след като пристигнах очаквах, че някой ще отвори и всичко ще е наред и се занимавах с това хората да разберат, че има някой и дори не се облекох, мислейки за това, как да влезнем вътре. Подгълнат от тази мисъл, аз първоначално не облякох дори една дреха, прекъснах си концентрацията и си наруших дишането (при вече спряло движение). Бях подготвен за екипировката, бях подготвен за преодляването на студа, бях подготвен за времето, но това за което не бях подготвен, е че някой ще иска да празнува в собствен кръг, вместо да отвори вратата на просторната столова за няколко човек да се сгреят за кратко на връх Новата година. Досега никога не бях изненадван от планината, но бях изненадан от човешката природа, което разфокусира вниманието ми и вместо да се погрижа за собствените си нужди за сгряване и да не изпадам в такива неприятни ситуации и да въвличам който и да е, аз се ангажирах съвсем излишно с мисли за влизане в една сграда наречена "заслон на БТС". В изумлението от поведението на тези хора пропуснах да използвам моите warming pads, които бях взел и щяха съществено да облекчат ситуацията пред входа.



8. ДОБРАТА РАЗВРЪЗКА
Когато вече с милото съдействие на групата се облякох, вече бях започнал да треперя силно и беше трудно да си върна дихателната схема и концентрацията, което направи затоплянето ми значително по-трудно и бавно. Видях, че те бяха доста по-обезпокоени от мен и мога да разбера, защо е било така, непознавайки цялата специфика на моята практика, опит и състояние. Съжалявам, че те бяха въвлечени в тази ситуация. Един от тях викна ПСС. Все пак след обличането и треперенето около 25 минути по-късно аз започнах отново да се успокоявам, да се връщам към добро дишане и да предолявам треперенето. Вероятно щях да се възстановя напълно за още малко време, но в същия момент отвориха врата и влезнах в топлото помещения и вече трепереното спря почти на момента. След десетина минути ПСС пристигнаха и измериха моите телесни параметри - пулс 101, кръвно налягане 140/80, кръвна захар 3,6, всичко съвсем близо до нормата, предвид ситуацията. Предложиха ми малко чай и кратко след това ме взеха на моторната шейна и за мое леко учудване на студа навън учудващо дори за мен се почувствах още по-добре от вътре без никакво треперене или сериозно усещане за студ.
9. ПРОБЛЕМЪТ
Състоянието ми по моя преценка не беше критично, нямаше здравословен риск, макар и да беше трудно и доста неприятно за около 20-30 минути. Мога все пак да си представя добре, защо участниците в групата се стреснаха, имайки по-ограничена информация за ситуацията и съжалявам за всичко, през което те минаха. Неколкократните ми повторения, че знам, какво се случва и ще бъда добре, не бяха дотам убедителни на фона на интензивното ми треперене. Но дори и това не беше най-лошото. Най-лошото е, че никой не излезне, за да види как съм и да прецени, ще ме бъде ли или не. Питам се един човек през една железна и заключена врата, как преценява състоянието на някой страдащ. И така възниква генералния въпрос - ами ако на мое място има човек с реална животозастрашаваща нужда? Дали някой ще излезне отвън и ще се поинтересува? Дали има шанс за някого, и този някого може да е всекиго, да замръкне за постоянно пред една заключена врата, докато едни хора вътре празнуват?
Дали да казвам и аз, че за по-удобно ни пратиха да си бедстваме на заслона на Самара...
9. ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ ЗА ВСИЧКИ НАС
След пристигане в ПСС на Алеко се запознах с приятния и ангажирания с бъдещето на ПСС нейн началник Емил Нешев. Директно преминахме в дълъг и задълбочен разговор за предизвикателствата, които службата среща и необходимостта от планинско затраховане на всеки един от нас за финансиране на дейността по спасяване на човешки животи. Той цитира редица числа и бях изумен да разбера от него, че при цени за една моторна шейна от 30 000 лв и едно яке 500 лв годишния бюджет на ПСС с 32 екипа в страната е малко над 800 000 лв. По-късно щях да разбера, че например малкото кръгово движение в Драгалевци е на цена от 400 000 лв. Осъзнах още повече нашата отговорност като любители на планината да допринесем финансово към съществуването и развитието на тази високо човеколюбива служба, която бди за нас и бях насочен. Замислих се колко от нас пренебрегват това и че всеки от нас, дори и най-опитните може да имаме нужда от помощ и тогава ще има значение, дали сме помогнали и ние преди товаа. 



Share this:

Публикуване на коментар

 
Designed By OddThemes & Distributd By Blogger Templates