BREAKING NEWS

неделя, 22 август 2021 г.

Служебния премиер - натовец... Заповядва Затваряне на България и насилствени фокцинации?





Премиерът Стефан Янев проведе среща със заместник министър-председателя на Украйна по европейската и евроатлантическата интеграция Олга Стефанишина. Във фокуса на разговора бяха двустранните отношения, основаващи се на силните исторически и културни връзки между българския и украинския народ, както и европейската и евроатлантическата перспектива на Украйна. 


Министър-председателят Янев изтъкна, че проевропейската ориентация на Украйна, споделените евроатлантически ценности... 

Вицепремиерът Стефан Янев: Незаконно е представители на политическите сили да участват в блокадите на границата(на Турция срещу гласуването от там)... 


 Роден е на 1 март 1960 г. в пловдивското село Поповица. През 1979 г. завършва Техникум по електротехника в Пловдив. От 1979 до 1983 г. учи във Висшето народно военно-артилерийско училище „Георги Димитров“ в Шумен „земна артилерия“ и гражданска специалност „Електронно-изчислителни машини“. Бил е командир на артилерийски взвод и батарея (1983). Между 1991 и 1993 г. завършва Военната академия в София.


Командир е на реактивен дивизион в четвърти армейски артилерийски полк в Асеновград (1993 – 1996).[1] Между 1996 и 1998 г. е старши експерт в Управление „Международно сътрудничество“ на Министерство на отбраната. Работил е като офицер за анализ към Департамента по планиране и програмиране на Групата за координиране на ПЗМ в Белгия (1998 – 2000).[2] От 2000 до 2001 г. е старши помощник-началник в Управление „Стратегическо планиране“ на Генералния щаб на българската армия. Между 2001 и 2002 г. е държавен експерт в дирекция „Евроатлантическа интеграция“ на Министерство на отбраната. След това до 2004 г. е началник на отдел в дирекция „Евроатлантическа интеграция“ на Министерство на отбраната[3]


Завършва Военен колеж към Националния военен университет във Вашингтон, САЩ (2004 – 2005). В периода 2005 – 2007 г. е началник на департамент „Tрансформации“ в Центъра на НАTО за борба c тероризма в Анкара. От 2007 и 2010 г. е директор на дирекция „Отбранителна политика“ към Министерството на отбраната. На 1 юли 2009 г. е назначен на длъжността директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ и удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал.[4] На 3 май 2010 г. е назначен за директор на дирекция „Отбранителна политика“, считано от 25 май 2010 г.[5] На 24 февруари 2011 г. е освободен от длъжността директор на дирекция „Отбранителна политика“.[6] От 2011 до 2014 г. е военен аташе в САЩ.


От 2 май 2014 г. бригаден генерал Стефан Янев е началник на Националния военен университет „Васил Левски“.[7] С указ № 144 от 9 юни 2014 г. бригаден генерал Стефан Янев е освободен от длъжността началник на Националния военен университет „Васил Левски“ и от военна служба, считано от 9 юни 2014 г.[8] От 27 януари до 4 май 2017 г. е заместник министър-председател и министър на отбраната на Република България в служебното правителство на Огнян Герджиков, а впоследствие е секретар по сигурност и отбрана на президента Румен Радев

Техникум по електротехника, Пловдив – 1979

Висше военно артилерийско училище „Георги Димитров“ в Шумен – 1979 – 1983

Военна академия „Георги Раковски“ – 1991 – 1993

Военен колеж към Националния военен университет във Вашингтон – 2004 – 2005[9]

Защо Ивермектин действа?

 


Защо Ивермектин действа?
Пневмонията при Кромид се причинява от Пневмоцистис Карини и от Стронгилоидоза - Srongyloides stercoralis е чревен нематод с ендемично разпространение в страни с влажен и
топъл климат (тропически, субтропически райони – Азия, Африка, Южна Америка) и с умерен
климат в Европа, вкл. България (местни микроогнища в Силистренска, Русенска, Шуменска и
Софийска област). Регистрират се предимно
спорадични случаи, но има семейни и епидемични взривове.
При хора с дефекти в клетъчно-медиирания имунитет може да се развие синдром на
суперинфекция. Белодробната манифестация
на този синдром включва хроничен бронхит,
астма, хемоптиза, еозинофилия и белодробни
инфилтрати. При популация от пациенти с висок процент на хронично белодробно заболяване много от тези симптоми са неспецифични
и често не се поставя диагнозата. Диагнозата
на белодробната стронгилоидоза се поставя
чрез установяване на ларви в бронхоалвеоларен
лаваж. Антемортем диагнозата белодробна
стронгилоидоза се прави по много различни начини. Преди 1911 г. се установявали ларвите на
сух препарат от храчка. От тогава диагнозата
се прави чрез изследване на храчка, бронхиално
остъргване, плеврална течност, бронхиална
биопсия и бронхоалвеоларен лаваж. УстановяваФиг. 10. Графия на пациентка с белодробна стронгилоидоза
ОБЗОРИ
27
Наука Пулмология 1–2/2010
нето на предоминантно неутрофилен отговор
в белите дробове е характерният отговор към
паразитната инфекция, включващ лимфоцити,
еозинофили и макрофаги. Има публикации, че пациенти с хронично белодробно заболяване, които са получавали кортикостероидна терапия, са
с повишен риск за белодробна стронгилоидоза.
Strongyloides stercoralis е важна причина за
тежка белодробна инфекция и смърт в много
области на света. Белодробните прояви на
стронгилоидоза включват кашлица и бронхоспазъм, но възможността да се развие тежко
белодробно заболяване и остър респираторен
дистрес синдром при възрастни е голяма. За нещастие рядко се поставя диагнозата навреме,
което води до висок процент смъртност.
Женските паразити Strongyloides stercoralis
раждат яйца, съдържащи ларви. Рабдитиформените ларви се отделят с фецеса. Рабдитиформените ларви могат да метаморфозират
във филариеформени ларви в лумена на дебелото черво, които съответно пенетрират
чревния епител или перианалната кожа без да
напускат гостоприемника. На това се дължи
автоинвазията и персистирането на паразита
повече от 20–30 години в човек, който е напуснал ендемичния регион. Филариевидните ларви
мигрират през белите дробове и съответно
предизвикват бронхопневмония с хеморагии и
инфилтрация от еозинофили в алвеолите. При
пенетрацията на ларвите през чревната мукоза с тях се пренасят и Gram-отрицателни
бактерии от червата, което води до тежки
септични състояния. Фактори, водещи до имуносупресия, особено HIV-инфекция, предразполагат към хиперинфекция и дисеминирана стронгилоидоза. Хиперинфекцията със Strongyloides
обичайно се изявява като остра дихателна недостатъчност и може отначало да имитира
изострена бронхиална астма или белодробен
емболизъм. Пациенти, особено имуносупресирани от ендемични региони, които се представят
с първи пристъп на „астма”, остра дихателна
недостатъчност и/или Gram-негативен сепсис,
трябва да бъдат изследвани, за да се изключи
опаразитяване със Strongyloides. Дисеминираното опаразитяване със Strongyloides е описано
като синдром на имунна реконституция при
HIV-инфектирани пациенти на антиретровирусна терапия. Диагнозата стронгилоидоза се
поставя при изследване на фецес за ларви, но
в 70% от случаите еднократната проба е негативна. Затова е необходимо неколкократно
изследване на фецес в няколко последователни дни. При дисеминирано заболяване ларви и
възрастни паразити могат да бъдат доказани
в храчки, урина, материал от бронхоалвеоларен лаваж.
Лечението се провежда със следните медикаменти:
„ Albendazole (Zentel), tb. от 0.200 g и
0.400g, susp. 400 mg х 10 и 20 ml (5 ml=100 mg).
За възрастни и деца над 2 години по 10 mg/kg
т. м. дневно за 3 дни или по 1 табл. от 0.400 g
дневно за 3 дни.
„ Ivermectin (Stromectol, Mectizan, Ivomec) –
за деца (над 15 kg) и възрастни по 150–200 μg/
kg/24h за 1–2 дни. При имунокомпрометирани с
дисеминирана стронгилоидоза лечението може
да се провежда със субкутанен ivermectin (200
μg/kg) дневно за 14 дни.
„ Mebendazol (Vermox), tb. 0.100 g и 0.500
g. За възрастни по 600 mg дневно за 10 дни, за
деца над 2 години по 200 mg дневно за 3 дни.


събота, 14 август 2021 г.

Милиарди от парите ни хвърлени за еничарски мисии в Афганистан !


Войници - еничари, с численост ЕДНА ТРЕТА от Армията ни пазиха полетата с Мак в Афганистан!

20 години позорен слугинаж на САЩ!

Милиарди от бюджета ни! С тези пари можеше да построим 20 Нови Болници, оборудвани с най-нова апаратура!!!

Искаме Доживотен Затвор за Предателите участвали в изпращането на военни мисии в чужбина! Всички замесени!


1

ИНФОРМАЦИЯ ЗА УЧАСТИЕТО НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОПЕРАЦИИТЕ НА НАТО В АФГАНИСТАН

Въоръжените сили на Република България започват участието си в операцията на 

НАТО в Афганистан в състава на Международните сили за поддържане на 

сигурността през февруари 2002 година. През януари 2015 г. операцията на НАТО 

се трансформира в мисия за подготовка, съветване и подпомагане „Решителна 

подкрепа”. През изминалите близо 20 години българските военни контингенти са 

в различен състав с обща численост 11 200 военнослужещи, като някои от тях са 

участвали в повече от една мисия. 

В операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в 

Афганистан (ISAF) от януари 2002 г. до декември 2014 г. участваха 27 български 

военни контингента (включително 17 пехотни роти в Кандахар) с общ числен 

състав 9 184 военнослужещи. Те изпълняваха задачи във всички основни 

дейности на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан 

по налагане и поддържане на мира в страната, подготовка на Афганистанските 

национални сили за сигурност, събиране и анализиране на информация, лечение 

на местното население и обучение на афганистански медицински специалисти. 

Българските роти изпълняваха ключови задачи по охрана на стратегическите 

входно-изходни пунктове на летищата Кабул и Кандахар, а оперативните групи и 

екипите от съветници участваха активно в подготовката на Афганистанската 

национална армия. 

В мисията „Решителна подкрепа“ на НАТО в Афганистан българските военни 

контингенти участваха от ноември 2014 г. до 23 юни 2021 г. Тя беше фокусирана 

върху подготовката, подпомагането и предоставянето на екипи от съветници за 

афганистанските държавни институции и националните сили за сигурност във 

взаимодействие с афганистанското правителство, партньорите и другите 

международни организации, ангажирани в региона. Основните задачи на 

контингентите бяха свързани с охраната на вътрешния периметър на летище 

Кандахар; проверка и контрол на трафика на хора и товарни автомобили; 

тренировка, обучение и подпомагане на формирования от Афганистанските сили 

за сигурност; денонощна охрана на част от вътрешния периметър на база „Летище 

Баграм“, както и носенето на ежедневни денонощни дежурства в командния и в 

базовия оперативен център.

Участието на български военни контингенти в операцията на Международните 

сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF) и в мисията за 

подготовка, съветване и подпомагане на НАТО в Афганистан „Решителна 

подкрепа“ условно може да се раздели на 9 етапа.

2

1. Първи етап – „Участие с взвод за санитарна обработка” – от февруари 2002 до 

август 2003 г., през който участват Първи, Втори и Трети военни контингенти в 

състав от 23 до 31 военнослужещи.

2. Втори етап – „Участие с механизиран взвод” – от август 2003 г. до август 2005 

г., през който участват Четвърти, Пети, Шести и Седми военни контингенти в 

състав от 45 до 55 военнослужещи.

3. Трети етап – „Участие с механизиран/охранителен взвод, отделение Военна 

полиция, военномедицински екипи, група на летище Кабул и щаб на 

многонационална бригада”, от август 2005 г. до юни 2008 г., през който участват

Осми, Девети, Десети, Единадесети, Дванадесети, Тринадесети, Четиринадесети и 

Петнадесети военни контингенти в състав от 75 до 152 военнослужещи. През този 

етап щабът на Многонационална бригада „Югоизточна Европа”, в която участва и 

Република България, поема командването на бригадата от Международните сили 

за поддържане на сигурността в Кабул, за една ротация, като командир е

българският генерал-майор Нейко Ненов (1961– 2015).

4. Четвърти етап – „Участие с механизирана рота, охранителна рота на летище 

Кандахар, отделение Военна полиция, военномедицински екипи, група на летище 

Кабул”, от юни 2007 г. до 25 октомври 2009 г., през който участват общо 4 

български контингента.

През този етап, в периода юни 2007 г. – юни 2008 г., в операцията участват

паралелно 5 механизирани роти и взвод, след което взводът прекратява участието 

си в операцията. 

От 7 юни 2007 г. започва изпълнението на допълнителни задачи и от контингент в 

Кандахар, в състав: национален елемент и рота за охрана на летище Кандахар, 

общо 200 военнослужещи, като до 2009 г. личният състав е увеличен до 295 

военннослужещи.

5. Пети етап – „Участие с механизирана рота на летище Кабул, охранителна рота 

на летище Кандахар, отделение Военна полиция, военномедицински екипи, група 

на летище Кабул”, от януари 2009 г. до 31 януари 2013 г. През този период

участват общо 7 български военни контингенти, с числен състав, нараснал до 630 

военнослужещи.

От 8 февруари 2009 г. започва участие и в задача по подготовка на 

Афганистанската национална армия с Първа оперативна група за обучение и 

връзка (ОГОВ - OMLT). По-късно от ноември 2010 г. българското участие се 

увеличава с още три групи за обучение, а от май 2011 г. се развръща на театъра на 

операцията в Кандахар и екип от старши съветници, в състав до 10 

военнослужещи. През есента на 2012 г. четирите оперативни групи за обучение и 

връзка са трансформирани в четири екипа съветници, а механизираната рота в

3

Кабул и екипът от старши съветници са изтеглени от театъра на операцията,

съответно в края на януари 2013 г. и в средата на март 2013 г.

6. Шести етап – „Участие с национален елемент, четири екипа от съветници,

отделение Военна полиция, военномедицински екип, щабни офицери и

охранителна рота на летище Кандахар”, от 1 февруари 2013 г. до 16 януари 2014

г., с числен състав от 422 до 430 военнослужещи, в състава на Двадесет и

четвърти и Двадесет и пети български контингенти в Афганистан.

7. Седми етап – „Участие с охранителна рота на летище Кандахар и екип от

съветници“ в периода от 16. 01. 2014 г. до 10. 12. 2014 г.

През този период националният команден елемент се дислоцира в Кандахар, а в

Кабул остават да изпълняват задачи щабни офицери.

През периода в мисията участват двадесет и шести и двадесет и седми

контингенти с числен състав до 420 военнослужещи:

На последната ротация през ноември и декември 2014 г. започва участието на 28

военен контингент, който продължава в операцията на НАТО за подготовка,

съветване и подпомагане „Решителна подкрепа” в Афганистан. Съставът на този

контингент, в съответствие с Решение на Министерския съвет на Република

България № 707/17.10.2014 г., е 110 военнослужещи със структура: национален

елемент, щабни офицери, механизиран взвод и екип от съветници.

8. Осми етап от 1 декември 2014 г. до 5 октомври 2020 г.

През този етап българският контингент, дислоциран в Кабул и Кандахар, се

редуцира до 110 военнослужещи, като до декември 2017 г. в операцията участват

от Двадесет и осми до Тридесет и четвърти контингенти.

С Решение на Министерския съвет на Република България № 411/27.07.2017 г.,

численият състав на контингента е увеличен на до 160 военнослужещи. От

декември 2017 г. до 5 октомври 2020 г. в операцията участват от Тридесет и пети

до Четиридесети контингенти.

От 1 юли 2018 г., за една ротация в щаба на мисията в Кабул, в състава на 36-ти

контингент се развръща група от Националния мобилен комуникационно-

информационен модул на НАТО, в състав от 16 военнослужещи.

От януари до юли 2020 г. за осигуряване на комуникационно-информационна

поддръжка на щаба на мисията в Кабул, в състава на 40-ти контингент се

развръща група от Националния мобилен комуникационно-информационен модул

на НАТО от Въоръжените сили на Република България, в състав от 9

военнослужещи.

9. Девети етап от 5 октомври 2020 г. до 23 юни 2021 г.

4

С подписването на споразумение между САЩ и движението „Талибан” в

началото на 2020 г. започват процеси на оптимизация на коалиционните сили в

Афганистан и промени в оперативния план на мисията, с цел подготовка за

изтегляне от страната. В тази връзка през септември 2020 година българският

контингент е трансформиран и до края на годината е предислоциран два пъти –

през октомври в база Далке, а през ноември в база Баграм. Контингентът е в

състав до 120 военнослужещи, които изпълняват задачи в района на Кабул и в

района на Баграм до 23 юни 2021 г., с което приключва българското участие в

мисията на НАТО „Решителна подкрепа“ в Афганистан.

Последният, 42-и български военен контингент, участвал в мисията на НАТО

за подготовка, съветване и подпомагане в Афганистан „Решителна подкрепа”, е

със структура национален елемент, рота за охрана и щабни офицери. В състава му

са включени до 120 военнослужещи, които изпълняваха задълженията си в Кабул

и в база „Летище Баграм“. Национален командир на 42-ия контингент е

полковник Павлин Велков от Военно окръжие - София, помощник-национален

командир е подполковник Тодор Тодоров от Съвместното командване на силите,

а командир на ротата за охрана – майор Милен Проданов от военно

формирование 34 840 - Карлово.

Основните задачи на контингента бяха свързани с денонощната охрана на

част от вътрешния периметър на база „Летище Баграм“, както и с

носенето на ежедневни денонощни дежурства в командния и в базовия

оперативен център. Националният елемент осъществяваше

непосредственото командване на целия български военен контингент и

контролираше стриктното спазване на вътрешния ред и стандартните

оперативни процедури при изпълнение на поставените задачи. Наред с

това осигуряваше логистичната и комуникационно-информационната

поддръжка на контингента.

Със завръщането на 42-ия военен контингент в нашата страна приключи

участието на формирования от Въоръжените сили на Република България в

Международната мисия на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане в

Афганистан. Решение за това беше взето на 15 април тази година на извънредно

заседание на Министерския съвет, в контекста на решението на съюзниците за

постепенното изтегляне от 1 май 2021 г. на контингентите в мисията „Решителна

подкрепа“. То бе прието на извънредната среща на министрите на външните

работи и на отбраната на страните-членки на НАТО на 14 април 2021 г.

 
Designed By OddThemes & Distributd By Blogger Templates