BREAKING NEWS

понеделник, 10 август 2020 г.

"Злия" Лукашенко - спаси Беларус от Сорос и МВФ. От Кромид 16 и сега от Мейдан...

 

Беларусия не позволи продажбата на крупните национални компании и разработването на полезните изкопаеми от чужди фирми, като по този начин успя да запази стабилност и да се развива икономически, като е конкурентоспособна на останалите европейски държави.

Благодарение на силната си обвързаност с Русия, икономическата ситуация в страната може да се характеризира като стабилна. От бившите съветски републики Беларус е на пето място по БВП на глава от населението ($12 000) след Балтийските държави и Русия. БВП (ППС) за 2008 г. е $116,7 млрд. Икономическият растеж на Беларус е на едно от първите места в Европа – 8,1%.



Здравеопазването се финансира от общите данъци. Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите се споразумяват за бюджета на здравеопазването и след това се определя процентът на данъчните приходи, които ще се дават на здравеопазването. За разлика от повечето други страни в Европа, служителите не са длъжни да допринасят за бюджета за здравеопазване. Всички граждани и регистрираните жители на Беларус имат право на широк пакет от безплатни обезщетения за здравни грижи в държавата, финансирани институции. Лекарства, предписани за амбулаторни пациенти, някои стоматологични услуги, включително изкуствени зъби, козметична хирургия, очила, посещения в курортите и някои профилактични прегледи, се заплащат. Правителството решава какво да получи всяка група от обществото по отношение на здравните услуги. Гражданите, които принадлежат към уязвимите групи от обществото, например бременни жени, ветерани от войните, диабетици и болни от туберкулоза пациенти, не трябва да плащат всички такси. Родителите обаче трябва да платят част от разходите за лекарства, предписани на децата им с рецепта. Повечето хора приемат, че козметичната хирургия и посещения на курорти са несъществени здравни грижи, и по-голямата част от населението не са съгласни, поради това се начислява такса за извънболнична рецепта. Това насърчава хората да си платят за лечението (което е неналожително, а избрано по желание) или да поискат приемане в болница, тъй като всички лекарства, предписани в болницата, са безплатни.
За жилищния проблем: „По броя построени квартири на хиляда души ние изпреварихме всички страни от ОНД и Балтика. В 2010 г. обезпечеността ще съставлява поне 25 m² на човек. Още в следващите две години ще бъде прекратен произволът в ценообразуването на цените на жилища. Тяхната стойност трябва да бъде снижена двукратно, да се опростят условията за кредитиране. Нашият ориентир: на всяко младо семейство – квартира не по-късно от три години след встъпване в брак. А на многодетните семейства държавата ще я плати: при пет деца 100%, четири – 50%, три – 30%.“

На въпрос за НАТО„Ние я смятаме за нелегална организация. Ние договорихме със САЩ да разпуснем Варшавския пакт, а те да премахнат НАТО. Пактът изчезна. НАТО набира сили. Още по-зле, американците даже не изискват мнението на своите европейски партньори. Не е възможно да се гарантира, че това няма да бъде началото на процес на дестабилизация на нашия спокоен континент, което може да достигне до глобален конфликт.“[13]

Александър Лукашенко обвинява чуждите правителства в конспирации срещу него, затова през април 1998 г. той експулсира посланиците на САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Гърция, Италия и Япония, и не се впечатлява от имунитета на дипломатическите здания. Макар и посланиците да успяват да се върнат, Лукашенко засилва устните си атаки срещу Запада. Той описва своите политически опоненти като марионетки на Западните сили, враждебни нему, изпъжда делегация на МВФ, изобличавайки ги като мошеници („d'escrocs“, sic), а също и разобличава Западните държави в конспирация на Олимпийските игри в Нагано, за да съкратят броя спечелени беларуски медали. Лукашенко затвърждава властта си, затваряйки опозиционни вестници и увеличавайки влиянието на КГБ (Беларус е единствената държава от бившия СССР, съхранила това наименование).

След срутването на Световния търговски център той е единственият държавен глава, който не е изказал съболезнования на съответното посолство, а на 29 април 2008 г. обявява 10 от 15-те му членове за персона нон грата и с това съкращава състава му, което обосновава с отказа на американския представител да удовлетвори прошението за редуциране на този състав[14]. Към предисторията на дипломатическия конфликт спада въвеждане на санкции от САЩ срещу компанията „Белнефтехим“. На това президентът Александър Григориевич отговаря, че ще „изрита“ („вышвырнуть“, sic) посланичката на САЩ Карен Стюарт, нещо, което до този момент не е предприел [15]

След като ОССЕ твърди, че изборите от 2006 г. били недемократични и манипулирани от властимащите, САЩ заявяват, че не приемат резултатите от изборите и настояват за тяхното ново провеждане при нови условия, ЕС засилва санкциите срещу правителството на Беларус, като забранява на Лукашенко и неговите приближени да се издават входни Шенгенски визи, в отговор на въпрос относно тези мерки от страна на западните държави Лукашенко заявява: „не съм откраднал нищо и нямам никакви сметки в чуждестранни банки“[16], чрез което противопоставя себе си на средствата на съществуване на опозицията.

Александър Лукашенко се изказва критично за финансовата зависимост на опозицията от „подаяния от чужбина“, има се предвид нейното финансиране от чуждестранни организации. „Обществената дейност е по природа безкористна, но някои личности извличат изгоди от нея“. Той отъждествява борбата на опозицията срещу него с борба срещу целокупната държава: „Заетите в опозицията страдат от безсънни нощи, веднага щом някой от Запада се изкаже благосклонно за Беларус... Интересите на държавата и гражданите не са предмет на тяхната дейност.“[17]

Александър Лукашенко се отнася пренебрежително и към наложените от Запада санкции и изявява готовност за сътрудничество с държави, които не потискат Беларус: „Запазете си визовите ограничения, какво ме засягат те? Да не би да няма накъде другаде да летя или пътувам? Тези ограничения постановявам аз!“[18]

На реч пред парламента още веднъж подчертава, че Западът не е „conditio sine qua non“ за Беларус, тъй като Беларус не може принуди Запада към диалог и сътрудничество, ако този не желае това: „Тогава ще си намерим други партньори по света, от които има предостатъчно.

Антисемитски скандал

През октомври 2007 г. със своето изказване на въпроса защо град Бобруйск изостава с благоустройството: „Очевидно това е еврейски град. Евреите не се грижат за мястото, където живеят. Погледнете Израел, бил съм там.“ Лукашенко си навлича дипломатически скандал (беларуският посланик в Израел е извикан в израелското МВнР за обяснение) и обвинение в антисемитизъм

Отпор срещу информационната експанзия на Запада[редактиране | редактиране на кода]

На заседанието на Съвета по безопасност на ООН през 2005 г. беларуският президент разкрива, че в последното десетилетие всички военни конфликти, провокирани в света от САЩ и техните сателити, са започвали


именно с информационни атаки, с масирани пропагандни кампании против тази или друга страна, набелязана за военен удар.

По словата на президента, „водещата западна страна активно използва информационната инфраструктура и ресурси като инструменти за едностранно настъпление на своите геополитически интереси. Те се стараят с помощта на СМИ и Интернет да манипулират масовото съзнание, да дискредитират неугодните за тях страни и тяхното ръководство, изкуствено да създават в тях предпоставки за изостряне на социалното напрежение, в това число с цел смяна на властта“.

Лукашенко отбелязва, че граничещите с Беларус Полша и балтийски страни „отдавна са се превърнали в плацдарм, където са разположени не само НАТОвските средства за радиоелектронна борба и разузнаване. Вече е заявена и разрекламирана програма за широкомащабно излъчване на СМИ над Беларус“.[22]

лександър Лукашенко често е обвиняван от външни представители, че репресира опозицията, въз основа на шестима затворени от него лидери. На това той отвръща : „Ръководителите на Запада разгонват с палки и водопръскачки в собствените си държави демонстранти, но говорят за диктатура, когато нашите блюстители на реда призовават с високоговорители да не се нарушава общественият ред, да не се блокират пътища, да не се бият мирни граждани. Тогава те се осмеляват да представят обикновени гамени като герои – и дори са изобретили за тях специално име: политически затворници, от които уж имало шестима в нашата страна“. Петима от тях в действителност вече са освободени, а шестият отказал това по думите на Лукашенко. Бившият кандидат-президент Александър Козулин излежава присъдата си в затвор във Витебск. „Намерили сме там един невзрачен (lausig, sic) опозиционер, постигнал процент и половина при изборите, и човек прави от него политически затворник.“ [27] Александър Григориевич особено пламенно разкритикува Козулин в сравнение с другите кандидати за президент, тъй като той принадлежи към ненавистната нему бивша политическа номенклатура, което не възпира САЩ многократно да призовават за освобождаването му: „Той иска целият свят да поиска неговото пускане и беларуските власти да отстъпят пред натиска. Но кому си потребен ти? Ти си една употребена тоалетна хартия и си въобразяваш, че си нужен някому.

 В икономиката Лукашенко се застъпва за курс без обичайните за другите европейски държави либерални реформи (въвежда минимално възнаграждение). През 1996 година страната успява да излезе от продължителната икономическа рецесия, като за пръв път отбелязва ръст на БВП. През следващите години ръстът се запазва на нива около 5% годишно, а след 2004 година – около 10%. Правителствената политика се опира на държавна намеса в стопанството.

Поддръжниците на Лукашенко считат, че неговата политика е позволила да се спестят на страната най-лошите последствия от налагането на капитализма от постсъветската ера. През 1995 г. Световната банка и МВФ прекратяват финансовите траншове към Беларус поради „липса на икономически реформи“.

През 2005 г. доклад на Световната банка отсъжда, че икономиката на Беларус е „реална и крепка“ („réelle et robuste“) и че приходите се разпределят широко и равномерно сред населението[10]. При президентството на Лукашенко безработицата е под 2%, бедността е снижена и средният месечен доход има много по-голям приоритет отколкото сред други страни от бившия СССР, включително Украйна.

Една от неговите първи мерки е да удвои минималната заплата. Той въвежда контрол на цените и отменя малкото проведени икономически реформи. Александър Лукашенко се сблъсква с огромния проблем да съживи една комунистическа икономика в държава с 10,4 млн. души население, обкръжена от възникващи капиталистически страни.

В началото на 1998 г. централната банка на Русия прекратява търговията в беларуски рубли, което предизвиква силната ѝ обезценка на пазара на валута. Лукашенко незабавно взима контрол над централната беларуска банка и нарежда нивата на обмяна да бъдат върнати към предишните, замразявайки банковите сметки и съкращавайки активността на търговските банки. Това поражда паника, но Лукашенко обвинява за проблемите на страната „икономически саботьори“, както във вътрешността на страната, така и в чужбина.

В своята икономическа политика Европейският съюз, според Лукашенко, не трябва да се оставя на САЩ да го държи сякаш в попечителство и да превръща политиката си спрямо Беларус в по-твърдолинейна.

Своите постижения в икономиката Лукашенко оценява така: „Ако поне веднъж демократичните ценности се оставят настрана и неговата политическа дейност се разглежда от ъгъла на отношението между цели, възможности и резултати, би трябвало да му се изпее панегирик.“ (Lobliedsic).

Днешната сравнително висока цена на енергийните носители Беларус заплаща с руски кредит. Било също така грешно да се мисли, че финансовата независимост щяла да се увенчава с преминаването на беларуски активи в руски предприятия, защото Русия знаела най-добре, че високото задлъжняване на суверенна държава е най-често проблем за донора отколкото за длъжника.неясно? ]

Въпреки че мнозина се опасяват, че съюзната държава Русия-Беларус съществува само на хартия, в едно свое изказване пред парламента той заявява: „Когато казвам, че ние и Русия сме готови да изградим съюзна държава, значи наистина е така. Това не е преструване“.

Също така той се надява да осъществи своята мечта и да застане на ръководното място в съюза Русия-Беларус, нещо, което е обяснил на Елцин. Лукашенко прави впечатлението, че ще управлява руските богатства много по-добре от настоящия елит на съседната държава.

Леонид Сайко, шеф на беларуския център „Стратегия“, заявява: „Ако му се дадат медийни възможности в Русия, той би израснал тук бързо. Ако Медведев пожелае да управлява страната без помощта на Путин, би се оказало, че Лукашенко го превъзхожда във всички отношения.“ [30]

Антилиберализъм и стремеж към национална идеология[редактиране | редактиране на кода]

Според президента Лукашенко всяка страна притежава идеология или система от ценности, която е длъжна да предаде на своите граждани без изключение. По причина на скорошното възникване на Беларус тя трябва да


придобие национална идеология. През март 2003 г. на семинара „подобряване на идеологическата дейност“ президентът заявява: „Идеологията е за държавата това, което е имунната система за живия организъм. Ако нашето въжделение е Беларус да се превърне в могъща и заслепителна страна, сме длъжни да мислим, преди всичко останало, за идеологическата основа на беларуското общество."

Според президента идеологията на беларуската държава не може да бъде бледо копие на една от трите съществуващи идеологии (марксизъм, либерализъм и консерватизъм), а трябва да е отражение на беларуските обичаи. Заемайки от комунизма някои приоритети (колективизъм, патриотизъм и социална справедливост) и от консерватизма продължението на определени черти на истински беларуския характер (добронамереност, помиряването, толерантността, добрият вкус) тя трябва да се издигне срещу либерализма, определен като „агресивна идеология“, символ на „социалното неравенство сред хората, на печалбарството и индивидуализма.

Идеологическата работа е необходима, защото, според словата на президента, позволява да „се формират хората“: „събирайки людете в колективи, ние ги поддържаме морално, допринасяме за задълбочаването на техните познания, доставяме им необходимата информация“.

Групите за информация и пропаганда се утвърждават чрез декрет №254 от юни 2003 г. На национално ниво има седем на брой (една за регион и една за град Минск). През май 2003 г. Лукашенко обяснява важността на дейността на тези организации: „кадрите от всички нива са длъжни да се посветят на идеологическа дейност: от президента до Селските Съвети, от министъра до художника.“, „Необходимо е да се интегрират в системата по идеологическа вертикала“.

Изучаването на националната идеология започва от втория семестър на учебната 2003 – 2004 г. Това изучаване от 24 часа (12 блока часове) е предвидено за всички студенти от първи курс в университетите и се нарича „Основите на беларуската държавна идеология“. През 2003 г. министърът на образованието издава брошура на своите подчинени за аналогична дейност и в средното образование, чиято цел е: „внедряването в сърцето на подрастващото поколение на ценности, идеи и основни убеждения, представляващи същността на беларуската държава, образуването на гражданско отношение и лична активност в сърцето на младежта с цел консолидация на могъща и самодържавна страна“. През есента на 2002 г. две младежки организации, едната от които е образувана от самия Лукашенко, се сливат, за да възникне Беларуски републикански съюз на младежта, предвождан от Михаил Орда, член на идеологическата група в Гродно. Съюзът е представен в университетите, техническите институти, училищата, съдействува на младежта при търсене на работа.[31]
http://president.gov.by/ru/economy_ru/



Share this:

Публикуване на коментар

 
Designed By OddThemes & Distributd By Blogger Templates