BREAKING NEWS

четвъртък, 20 декември 2018 г.

На днешната дата Списаревски защитава България от американците!!! Вечна СЛАВА на Героите на България!!!


На този ден се навършват 75 години от въздушния бой на българските изтребителни летци с американските бойни самолети, в който загива летецът Димитър Списаревски.



На 20 декември 1943 г. летецът поручик Списаревски е на бойно дежурство на летище Божурище.. В небето към София се насочват 150 американски бомбардировача "Либерейтър", охранявани от 50 английски и американски изтребителя "Локхийд". Срещу тях излитат 17 машини "Месершмит" от Божурище /сред тях е Списаревски/ и 24 "Девоатен" от Враждебна.


(Българската бойна авиация, която заради Ньойския диктат започва да се изгражда наново едва в края на 30-те години, си дава сметка, че няма шанс за победа и унищожение на нападателя, но целта е да бъде постигнато възможното: да бъде разстроена конкретната бойна формация, чиято огромна клинообразна колона в небето, смразяващо дълга, се губи далече отвъд хоризонта; да бъде спечелено време за мирното население да се укрие; да бъдат принудени "крепостите" да хвърлят бомбите си извън София ... Оцелелите български летци описват миговете преди да излетят срещу многократно превъзхождащия ги противник така: тръгвайки към машините, се прекръствахме и прегръщахме с думите "Бог да ни е на помощ" и "Да спасим София". На 20 декември 1943 българите свалят 3 бомбардировача и 10 изтребителя.)



Според бойния дневник на орляк 3/6 Списаревски с безумно смела - но според специалистите - изключително виртуозна маневра, успява да се измъкне от два американски изтребителя и се насочва към ято от 16 "Либерейтъра", които са се отървали от българските изтребители и поемат успокоени курс към София. Той атакува и сваля един самолет, но в ожесточения взаимен картечен огън - свидетели наричат този въздушен бой "небесния ад" - са изразходвани всички муниции и самолетът му е сериозно увреден от британски изтребители.


Разбирайки че няма да излезе жив от битката, той устремно насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар към водещия колоната американски бомбардировач и той пада разцепен. Самолетът на Списаревски пада в единия край на Долни Пасарел, намират го селяните, които след всяка бомбардировка тичат да спасяват летците, но Списаревски е мъртъв. На другия край на селото намират оцелелия заден картечар Хенри Ренър от унищожения самолет и го спасяват.


Разстроена от поразяването на водещия бомбардировач противниковата колона е дебалансирана, стресът на летците от страшната гледка си казва думата, и голяма част от бомбения товар е хвърлен в полето преди София.
а оцелелия Хенри Ренър от сваления самолет и на пленения минути по-късно американски летец лейтенант Джон Маклендън, който е бил най-непосредствения очевидец от своя изтребител, са основните свидетелства за таранната атака.

"Дълго време всяка нощ ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не беше камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е бил поручик и се е казвал Списаревски." (Лейтенант Джон Маклендън)


"Шест минути преди да бъда свален, станах свидетел на нещо нечувано и страшно Летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената и вече падаща наша машина и хвърляйки се с цяла мощност към водещата, се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши в миг като ударено от гръмотевица огромно дърво... Страшна смърт дори и за най-смелия пилот!" /Лейтенант Хенри Ренър/

Димитър Списаревски е отличник на три пилотски школи в Германия от 1938 до 1943 г. г. , последната е най-престижната - тази край Берлин. Освен виртуозен пилот, той е магнетична личност, влюбен в класическата литература, поклонник на две култури - германската и руската, владеещ отлично и двата езика. Смел и дързък, с буен нрав, но изискан кавалер с рицарско отношение към слабите, той е описван преди всичко като огнен патриот. Съвременниците го цитират от разговор на маса: "Ако трябва ще изям противниковия самолет, но няма да го оставя да поръси с бомби земята ми".

Не, Димитър Списаревски не е камикадзе. Той не излита на бой с решение за саможертва, обясняват специалистите. Неговата дързост и смелост са черти на характера, който отхвърля априори отстъплението. Затова и таранната атака без шанс за оцеляване е ситуативно решение именно на това основание.

Посмъртно е произведен в чин капитан и награден с Кръст за храброст.

Share this:

Публикуване на коментар

 
Designed By OddThemes & Distributd By Blogger Templates